Къщата на езерното дъно от Джош Малерман

Здравейте жълъдчета, как сте тази вечер? Надявам се добре.
Преди да преминете към четенето на ревюто искам да благодаря на всички включили се в моята анкета*въпросник* за това за коя книга по напред да пиша. Наистина не очаквах толкова хора да се включат и все още не мога да повярвам на бройката. Благодаря ви искрено! Очаквайте скоро нови книжни публикации.
А сега, да преминем към "Къщата на езерното дъно"..
*бележка: написах това ревю преди време, още когато прочетох книгата, защото ми остави силно впечатление. Мнението ми от тогава до сега не се е променило.*
 ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

"Къщата на езерното дъно" е книга, която не очаквах, че ще ми хареса толкова много. Изключително просто (в добрия смисъл на думата) написана, толкова леко и плавно, като късометражен филм, в който липсата на многото описания и герои не ти прави впечатление, защото има нещо по-важно от тях. Тръпката. Мистерията.
Шепотът между редовете, който оставя съзнанието ти само да запълни празнините, да създадеш света по свое усмотрение само с най-малките късчета, които автора ти дава присъстваше на всяка една страница, засилваше чувството на мистерия, на опасност и по някакъв странен начин на реалност.
Докато стигна до мен, книгата премина през няколко чифта ръце, а притежателите им казваха едно и също - че е невероятна. Щом затворих последната страница, разбрах, защо са смятали така. И определено съм на същото мнение.

Анотация:
Те са на 17. Уплашени, но любопитни.
Първата им среща започва обещаващо - с кану върху езерото, сандвичи и бира в хладилната чанта.
Джеймс и Амелия обаче откриват нещо под водата, което ще промени живота им завинаги.
То е на два етажа. Има си градина. Външната врата зее отворена..
Двамата са открили къщата на езерното дъно.
Има само едно правило: никакви въпроси
И все пак: възможно ли е нещо толкова удивително да няма цена?

Още от началото автора въвежда читателя в приключението на двамата младежи без да разказва тяхната собствена история. Дава направо, кратко, точно и ясно, заобикаляйки осезаемо повечето описания на обстановката, външния вид и качествата на героите. Постепенно те се разкриват чрез техните действия, държание и изречени и неизречени думи, защото макар книгата да е написана от трето лице, автора се е постарал да ни представи нещата от гледна точка на Амелия и Джеймс.
Действието се развива бързо, в повечето случаи плавно, ала има и някои, в които взима рязък завой и се случва нещо неочаквано.

Както казах още в началото, всичко в книгата изглежда някак просто, леко, спокойно. Няма я тази натовареност, няма го това цялото действие тук и там, няма толкова много второстепенни или епизодични герои с нестандартни имена, които да помним, няма я тази тегавост, че всеки момент някой ще умре, няма я тази сложност на света, в който героите живеят. Всичко е...просто. Лежерно. Като ден насред гората, където сте само вие, гората и всички животинки щъкащи из нея.  Авторът дава свобода на читателя, дава му шанса сам да пресъздаде в съзнанието си героите и езерото, и може би до някаква степен тази чудата къща. Не го задължава, не го ограничава, а напротив - оставя го на въображението му, давайки му само основите, подпорите и гредите на историята.
Признавам, че в началото не харесах особено този негов стил на писане, на тази липса на толкова много описания, за които съществото в мен крещеше "КЪДЕ СА?!" (не ме съдете,  преди това бях приключила "Град на небесен огън" и "Четирите цвята на магията", а разликата между книгите е огромна) и ми беше малко трудно да привикна към това. Ала веднъж щом успях да се нагодя към стила на Малерман и темпото на книгата се наслаждавах на всяка една страница, жадна за още малко мистерия. Приключих книгата за отрицателно време, не защото чета бързо (добре де и това оказа малко влияние), а защото главите не са по-дълги от страница-две, в най-добрия случай до четири-пет. Сравнително кратки са, което според мен е плюс, защото аз се наслаждавам повече на книги с по-кратки глави (нямам против по-дългите, но ме изтощават повече).

Как бих описала "Къщата на езерното дъно"? Лека, мистериозна, увлекателна и определено моята глътка свеж въздух. Последно време чета толкова книги, изпълнени с много действие, герои и сюжетни линии, че в един момент имам чувството, че ще ги намразя. Защото омръзва или поне на мен ми омръзва да помня това и онова, този и онзи, независимо колко е хубава книгата. Изморително е поне за моя мозък. С тази книга успях да си почина, да си отдъхна за малко, да се насладя на една история, с която не изградих никаква връзка, но смятам, че това е най-хубавото. Защото макар да не се замислих над важни житейски уроци си отдъхнах, починах си и се потопих в езерото, заедно с Джеймс и Амелия, изследвайки тази мистериозна къща на езерното дъно.

Препоръчвам "Къщата на езерното дъно" на всеки, който търси книга с необвързваща история, с двама авантюристични главни герои и мистериозна къща, която ще ви плаши и привлича едновременно.

          Страници: 150       Цена: 11.90 лв.   Издателство: DejaBook    Жанр: Мистерия, Хорър