Четирите цвята на магията от В. Е. Шуаб

От две седмици се опитвам да си събера мислите, за да напиша едно свястно ревю, но колкото и опити да правя - не мога. Тази книга е страхотна. Съдържа в себе си всички компоненти на едно интересно и приключенско фентъзи четиво, което щом започнете няма да оставите докато не стигнете до края, който макар ѝ щастлив (до някаква степен) ще искате да разкъсате и да започнете втората част моментално. Няма друга такава книга. И да, може ви се струва пресилено и надценено, но за мен друга подобна няма. Защото колкото и книги да съм прочела такава не бях срещала до преди няколко седмици, когато първият ми BOPS пристигна и това съвършенство не се оказа вътре. И два дни по-късно не затворих последната страница, чудейки се какво става, как може да приключи по този начин и що за дявол е В. Е. Шуаб щом остави толкова много въпроси без отговори в съзнанието ми. Мразя я и я обичам едновременно. И нея, и творението ѝ.

Последно време книгата не е спирала да запълва книжното пространство и има защо. Още щом я погледнете ви се иска да я имате нали? Екипа на Kontur Creative са свършили една невероятна работа предоставяйки ни тази...как да я опиша? Една от най-прелестните, детайлни и напълно радващи цялото ми същество корици, до които съм имала честа да се докосна. Как да не се влюбиш в нея още от пръв поглед? А виждали ли сте гръбчето? Тази книга притежава най-красивото гръбче на света. Обаче аз какво ли се изненадвам като се има на предвид, че книгата е издадена от ИК Емас, на които за пореден път им свалям шапка, за това колко страхотни (вътрешно и външно) книги  издават.

Анотация

Магията, жива и непокорна, има четири цвята: В процъфтяващия Червен Лондон тя е в равновесие с живота. В гладуващия Бял Лондон е подчинена, бореща се и враждебна. Обикновеният Сив Лондон отдавна я е забравил. А в изгубения Черен Лондон магията е унищожила живота изобщо.
Кел е един от последните антари, магьосници с рядката и желана способност да пътешестват из паралелните светове. Кел води двойствен живот - служи като посланик на кралете, но и пренася контрабандно предмети през порталите. Докато един ден не получава странен черен камък като заплащане за незаконните си услуги. Когато осъзнава, че у него е попаднал опасен магически артефакт, вече е твърде късно.
Кел трябва да спаси световете от заплахата, която сам е донесъл, а съдбата го сблъсква с Делайла Бард - духовита джебчийка от Сивия Лондон, копнееща за приключения и за свой собствен пиратски кораб. Пред тях обаче се е изправил враг без ясни очертания, магия, черна и гъста като смола...  

Стила на писане на В. Е. Шуаб е магичен. Още с първото изречение ти хваща вниманието, после си играе с него и  го насочва ту в една, ту в друга посока, изкривявайки го и  обърквайки го, докато накрая не се окажеш с куп въпроси, част на които намираш отговори в романа. Обожавам стила ѝ на писане. Харесвам автори, които умеят да си играят с интереса ти към дадена книга, без да прекаляват, карайки те да четеш и да задаваш въпросите "Защо?" и "Как?" на почти всяка страница, докато накрая не останеш с отворена уста, удивен от развилите се събития и все пак малко объркан, защото си осъзнал, че си бил заблуден и че всъщност, нещото което си очаквал да се случи или да се разкрие, е останало забулено в мъгла, очаквай ги да го откриеш може би в продълженията. Докато четях книгата имах няколко теории за това какъв е камъка, кой и защо го е дал на Кел, коя всъщност е Лайла и още много, ала докато търпеливо чаках Шуаб да отговори на всички мои въпроси, тя направи точно обратното, остави ги без отговор (или поне част от тях) като насочи вниманието ми към други неща, заблуждавайки ме, че те са по-важни от моите догадки. Мразя я и я обичам едновременно, но и ѝ се възхищавам за това колко лесно, плавно и неусетно може да манипулира вниманието на читателя просто с няколко думи.

Що се отнася до сюжета - безмълвна съм. Един от най-интересните, напрегнати, приключенски, леко мрачни и с леки нотки на любов сюжети, до които съм се докосвала. От идеята за четирите различни Лондона, през нестандартния и неоспоримо симпатичен главен герой и забързаното, но поднесено по един ненатрапчив начин развитие на действието, през безчувствените и напълно лишени от морал близнаци и тъмната черна магия, до края, който беше колко задоволителен, толкова и обратното. Нямам какво да добавя повече. Хареса ми, насладих му се, искам още.

"- Ти си контрабандист.
- ... каза джебчийката."

Кел е нашият симпатичен, тотално различен и нестандартен главен герой, който обикнах още в началото. Визията му е толкова различна от "стандартната" за едно действащо лице в повечето романи, че още щом го "видях" си казах " Този ми харесва.". От рижавата му коса през разноцветните му очи до чудатото му палто, което има повече лица отколкото си мислите, Кел е от героите, които трудно можете да предвидите, защото въпреки набиващата му се външност той е обгърнат в мистерия, която с течение на книгата постепенно се вдига, разкривайки малко по малко същността му. За разлика от типичните качества у главните герои като сила, целеустременост, жертвоготовност и пълна всеотдайност към близките си, Кел притежава също и остър ум, доста точно шесто чувство и безспорен запас от хапливи и саркастични отговори, които не малко са го вкарвали и после изкарвали от неудобни ситуации. Признавам, че той не се различава чак толкова много от останалите главни герои, ала какво от това? Той безспорно е един от любимците ми и не смятам, че трябва да има още нещо по-специално, за да попадне в тази категория.

Както казах по-горе в книгата имаме лека романтична нотка, която едва доловимо се усеща в лицето на (Де)Лайла, която се появява малко по-късно в книгата. Като жител на Сивият Лондон тя е израснала с разбирането, че магия не съществува и че няма нещо като други Лондони. Само че вместо да расте в спокойна и приятна обстановка, тя живее от ден за ден, крадейки за да преживее поредната нощ, оставаща само с мечтите си за промяна и едно нестихващо желание за приключение. Докато не среща Кел по един особено не традиционен и комичен начин. След като двамата решават, че макар другия да изглежда като престъпник могат да си имат поне малко доверие, Лайла изнудва младият антари да я  вземе със себе си, за да се измъкне от тягостното ежедневие на своя град. Определено харесвам Лайла, защото е много нахакана, смела, доста устата и въпреки, че отрича колко е безчувствена, е точно обратното. Хареса ми как вместо образа ѝ да се промени изцяло, всъщност част от него се запази с течение на времето като единственото нещо, което може би се промени в нея, бе че стана още по-готова да приключенства и може би чувствата, които придоби към Кел. Нещото, което обожавам в тези двамата е, че ние читателите знаем как накрая те ще се окажат двойка, ала всъщност имаме толкова малко основа за това наше предположение, защото в цялата книга има толкова любовни моменти, колкото има 50 % намаление на книги на Сиела през годината. Да, точно така, 3-4 като даже и те са много. Но ние все пак знаем, че ще се съберат. Надявам се..

Преди да обобщя обаче искам да спомена нещо и за така наречените злодеи в книгата - близнаците Атос и Астрид. Страхотни са. И сега всички сигурно се питате, как ще са страхотни като са злодеи? Честно да ви кажа не знам. Колкото и зли, безчувствени, неморални и напълно откачени да са ми допаднаха точно толкова, колкото и останалите герои. Меко казано са чудовища заради нещата, които са извършили, но ще излъжа ако кажа, че не им симпатизирам. Странна съм знам, но близнаците са повече.

Не се получи едно от най-добрите ми ревюта, но какво да ви кажа, все още съм развълнувана от това което прочетох. "Четирите цвята на магията" е книга, която обикнах още преди да се докосна до нея, защото усетих, че ще ми хареса. Имах огромни очаквания за нея и благодаря на Шуаб, че успя да оправдае всичките, като дори накрая ме остави отворена уста, невярваща на това, което бях прочела. "Четирите цвята на магията" ще ви предостави едно магическо приключение през паралелни вселени, чудати герои с още по-чудати палта, безскрупулни и напълно лишени от морал злодеи, които ще ви се пъхнат под кожата като камъче в обувката и ще ви дразнят, но накрая дори може да ви липсват. Ще пътувате, ще се смеете, ще се ядосвате и определено ще удивите от цялото действие криещо се измежду страниците . "Четирите цвята на магията" е една от най-добрите книги, които прочетох тази година и ако имах малко повече време, определено бих я прочела отново.

Благодаря на BOPS, които ме зарадваха адски много с тази книга плюс още куп артикули в тяхната абонаментна книжна кутия и на издателство Емас, които ме изненадаха адски много щом разбрах, че са ми изпратили книгата за ревю, въпреки че вече я бях прочела. Благодаря ви!

Страници: 390              Цена: 18 лв.            Издателство: Емас              Жанр: Фантастика