Звезден полет от Мелиса Ландърс

"Звезден полет" е една от най-чаровните книги, които съм чела. Въпреки че не беше нищо особено и историята беше предвидима, успя да ме разчувства (в хубавия смисъл на думата).

Сюжетната линия проследява двама герои - Солара и Доран - които съдбата решава да събере на един кораб, пълен с непознати, преследван от всичко що живее в галактиката.
Солара е момиче механик израснало на Земята ала живота ѝ не е бил цветя и рози, и доста пъти ѝ се налагало да върши какви ли не неща в името на оцеляването. Попадала е на грешното място, с грешните хора в погрешното време и за това свидетелстват татуираните ѝ ръце, които ѝ напомнят за допуснатите грешки. Само че те я уличават като престъпник, а всички знаем, че когато си посочен за такъв живота ти става ужасен. Затова тя решава да замине за най-отдалечените планети в системата, убедена, че там ще намери своето място сред обществото. Ала докато се стреми да изпълни целта си, случайността я среща с нейния бивш съученик. И то не особено обичан.

Доран е нейна пълна противоположност - богат, красив и арогантен - който тя ненавижда по обясними причини. Както и той нея. Но въпреки това той решава да ѝ помогне като ѝ предлага превоз, без да споменава на какво унижение ще я подлага. Ала когато чашата прелява и на Солара и писва от това да се прави на добрата прислужница, всичко поема по нов път.
Сменят се роли, кораби, позиции и какво ли още не, докато цялата ситуация не се промени коренно. И не започне истинското галактическо приключение...

източник: twirlingpages

"Звезден полет" беше една изненада за мен. Бях чела доста мнения за нея, които в край на сметка бяха 50 на 50 и аз не знаех какво да очаквам. Започнах я един ден в автобуса от чисто любопитство и докато се усетя, трябваше да слизам, а вече бях на 40 страница. Започна сравнително интересно, но не чак толкова че да чета като невидяла, (стигнах до 40 страница, защото пътувах почти един час) ала въпреки това любопитството ми се бе отключило и два дни по-късно книгата беше отметната като "прочетена".

Сюжета бе интересен, но както казах беше сравнително предвидим и неоригинален. Рядко ми се чете за типичните тропи "бедно момиче-богато момче", защото съм им се наситила, а и честно да ви кажа скучни са ми. Но тук нещо като скука нямаше. Винаги се намираше нещо, което да се случи, нови герои, които да се появят  на хоризонта и да разклатят краткотрайното спокойствие настъпило в книгата. Имаше пирати, скъпи рокли, бунтари, катерички, полу роботи, кораби, изненади, зли учени - все неща, които можете да срещнете в необятния космос. Хареса ми идеята, че действието се развива точно там, извън Земята, защото обожавам подобни книги, които ти позволяват да пътуваш из него и да опознаеш една част от представата на автора, за това как и какво може да съществува извън нашата планета. Кажи-речи обожавам абсолютно всичко в тази книга, с изключение на тази тропа, която просто не успя да ми се понрави. Но както и да е.

Харесвам стила на писане на Мариса Ландърс, защото се свиква бързо с него, изключително лек и приятен е, да не говорим хумористичен. Обожавам книги, където героите притежават чувство за хумор и го показват, И чрез действията си, освен словесно. Тук Ландърс ме спечели, защото това нещо присъстваше в книгата. Хареса ми как авторката бе представила и развила герои си като характер и постъпки, и ѝ се възхищавам по колко лек и плавен начин го бе направила, а не на едната страница корава главна героиня, а на следващата изведнъж е станала леко слабохарактерна. Адмирации.

източник: jaimearkin

Първоначално очаквах, че героите ще бъдат само двама и ще следя само тяхната история. Но бях изиграна. Веднага щом Солара и Доран започват своето приключение се появяват още четирима нови герои (и една катеричка), които правят книгата още по-забавна и интересна. Няма да издавам, кои са те и каква е тяхната роля, защото се надявам, че ако сами ги откриете ще ви бъде по-интересно затова ще кажа само едно нещо: Допаднаха ми адски много и това не беше, само защото имаха домашен любимец катеричка. Всеки един от тях  имаше своя харизма, своя история и тайна, която те кара да им симпатизираш. Не знаеш какво може да очакваш - някой може да се окаже престъпник, друг - крал или кралица - и точно заради това пасажерите от кораба "Банши" са толкова чаровни. Всеки крие нещо и постепенно с развитието на историята тайните се разкриват, но вместо да ги мразите - може би ще ги заобичате.

А сега нека да преминем към главните.
Солара. Солара бе типичната bad-ass героиня, която макар че не сритваше задници в прекия смисъл на думата, успя да ме спечели с тази независимост, упоритост, инат и талант, които притежава. За пръв път ми се случва да попадна на книга, в която главната героиня е механик и ми беше малко странно когато авторката започваше да описва вида на машините, с които борави Солара, инструментите, механизмите и т.н. Ала това не ми попречи да я харесам. Хареса ми този хъс, с който поправяше машините и това желание с което работеше. Допадна ми и това, че макар авторката да я представяше на пръв поглед като доста силна, после започна да се поддава на ситуациите, в които попадаше и бавно започна да сваля гарда. Но не го свали напълно. Разкри нежната и плаха страна от себе си, но пък в замяна на това ми показа, че може и да бъде още по-смела отколкото е била преди. Хареса ми как на моменти си противоречеше, как в една ситуация беше смела и първична, а в следваща несигурна и изплашена. Това е едно от качествата, които ценя у героите, защото ги прави някак по-истински. Чувството за хумор няма да го коментирам - затапките и хапливите забележки присъстваха почти на всяка страница и ме забавляваха адски много, за което ѝ благодаря.

Що се отнася до Доран - не ми направи особено впечатление. Както казах той бе типичен богаташ, а всички знаем че зад арогантното поведение и формалности се крие мрачна история, която в повечето случаи е и трагична. Тук ситуацията беше същата, макар че ми хареса как авторката беше извъртяла нещата, така че към края интригата да се разплете и чак тогава читателят да добие представа за цялостното минало на героя.
Характера му - не ми допадна. Поне не в началото. В последствие обаче, след като разбра доста неща за семейството си, за себе си и Солара се промени доста и успя да ме спечели със всяко едно решение, което вземаше. Обичам когато чета за герои, които изживяват такава промяна и в край на сметка разбират, кои са важните неща в живота.

А сега - корицата.
Аз съм изключително благодарна и възхитена от издателство Сиела и художника на тази корица. Това е единствената книга у нас с толкова красива, някак истинска и напълно оригинална българска корица, която дори е и по-някакъв начин мека, сякаш е покрита с малки мекички влакна. Невероятна е. Буквите, светлосенките, самите цветове, кораба, планетата и пръстените ѝ - всичко е изпипано до най-малкия детайл, който може да идентифицира окото ми и съм страшно удивена от това. Притежавам книги с красиви корици, но тази...тази няма сравнение.

Като за край ще препоръчвам "Звезден полет" на всички, които търсят забавни, интересни, с разнообразни герои книги, с които искат да си починат от тягостния ден. Ако искате нещо по-обемно, но което се чете бързо, нещо по-романтично, но не и лигаво - то мисля, че тази книга е за вас. Има хумор, приключения, любов, приятелство, катерички - почти всичко, от което една хубава книга се нуждае. 

   Страници: 396    Цена: 14.90 лв.   Издателство: Ciela    Жанр: Young Adult, Научна фантастика