Играч първи, приготви се от Ърнест Клайн

"Три ключа скрити тайни порти пазят.
Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.
И онзи, който най-достоен се окаже,
ще стигне Края, где наградата го чака."

Годината е 2044, а реалният свят е неприветливо място. Подобно на повечето представители на човечеството, Уейд Уотс търси бягство от тягостното ежедневие, като прекарва времето си в ОАЗИС - виртуална утопия, където можеш да си всичко и всеки, място, в което можеш да живееш, да играеш, да се влюбваш - и това на всяка една от десет хиляди планети.
И както повечето представители на човечеството, Уейд мечтае да е онзи, който ще открие най-големия лотариен билет, скрит във виртуалния свят. Защото някъде в това гигантско виртуално игрище създателят на ОАЗИС Джеймс Холидей е заложил няколко маниакално замислени пъзела, чието разгадаване осигурява огромно богатство - и невъобразима  мощ - на онзи, който го разгадае.
Вече години наред милиони хора се борят безрезултатно да се сдобият с наградата. И вече години наред за милиони жители това търсене е средство да избягат от действителността, потапяйки се в щастливо и завладяващо изучаване на страстта на Холидей.
Само че, когато Уест се натъква на първата следа, всичко започва да се променя и Лова най-накрая започва...

Необичайно започнах това ревю с цитат от книгата, но какво да се прави - искам да убедя всеки четящ този пост, че "Играч първи, приготви се" е книга, на която трябва да се даде шанс, защото е наистина нещо рядко срещано. Нещо неповторимо, адски интересно и да, накрая просто ще стоите и ще искате още и още, и още.

"Първоначалното рекламирана като нов вид онлайн игра за множество играчи, ОАЗИС  в край на сметка променила начина на живот, работа и общуването на хората по целия свят. Променила и естеството на развлеченията, социалните мрежи и дори глобалната политика. При пускането си изглеждала като просто една възвеличена игра. Но бързо се превърнала в начин на живот."

Започвам с историята. Прочетохте ли анотацията на книгата? Не? Е, върнете се в началото на тази публикация и ми кажете, не звучи ли интересно. Бъдеще, в което хората играят игра - триизмерна, интерактивна и позволяваща на потребителя си да ходи на всякъде където и когато си поиска, да усеща, чува и вижда неща, които в реалния живот не може да направи посмъртно, като същевременно чрез точно тази игра той изкарва прехраната си или просто се забавлява, звучи толкова...реално. И определено 100% интересно. Книгата не е типичен антиутопичен роман, о, де да беше. Не тази тухличка, която обичам от корицата до последната страница е един свръх технологичен игрови свят, на чиито страници освен битки, странни факти и различни песни, филми и игри от 80-те години на миналия век, ще откриете дозата приключенски дух и щипката напрежение, които ви трябват, за да забравите собствените си проблеми и да си отпочинете поне за малко.
Най-любимото ми в този така добре изграден свят е че не знаеш какво да очакваш. Няма значение дали  говорим за пътуване до една от планетите от Междузвезни войни или среща с Пакман. Нямаш никаква представа какво те очаква. Което смятам е един от факторите книгата да ми хареса толкова.
Историята на Уейд е интересна и макар, че в началото ще ви отнеме известно време докато влезете в ритъма на романа със сигурност накрая няма да съжалявате. Приключенията, които това момче преживява, загадките, които решава, хората, които среща - всички тези неща са описани по един толкова добър начин, че започвате да си ги представяте до най-малката подробност от само себе си. За което най-голям принос има автора.

"Човек разбира, че окончателно е съсипал живота си, когато всичко се прецака и единственият, с когото може да си поговори, е софтуерът, управляващ системата му."

Ърнест Клайн пише страхотно. И ви го казва човек, който ненавижда дългите описания, с които стила на автора се отличава.
Когато за пръв път разгърнах страниците на книгата се притесних точно от това, имаше прекалено малко диалози за моя вкус, но въпреки това реших да ѝ дам шанс, защото всяка книга го заслужава. И да, в началото ми беше малко трудно да свикна с всичкия този текст без нито един разговор в него, но уви когато изведнъж стигнах до частта в която Уейд говореше с някой, исках да се върна към мислите и проучванията му. Харесваше ми да чета за размишленията му над това къде е прочутото яйце и разкодирането на загадките, които този нърд Холидей е поставил. Не ме разбирайте погрешно, харесвах разговорите между героите, защото те допълнително правеха книгата още по-интересна ала описанията ми бяха най-любими. Пълни, цветущи, технологични и определено не традиционни.

Книгата се отличава и с това, че няма чак толкова главни и второстепенни герои ала това не пречи да ви станат симпатични до един, дори и без да знаете как изглеждат наистина (защото както знаете те играят игра, в която всеки управлява свой собствен аватар, който не винаги прилича на собственика си).

Но Уейд (подвизаващ се още с името Парзивал) няма  как да не харесате. Той не е точно типичния силен, смел и непреклонен главен герой...поне в началото. Там той е представен като типичен нърд - знаещ много ала пълна нула в общуването и точно заради това толкова обича ОАЗИС. И когато Холидей умира и започва Лова за него се открива златна мина да оправи живота си (който до сега не е бил особено хубав). С постепенното развитие на книгата ще видите как самия му образ започва да придобива самочувствие, смелост и въпреки колебливите моменти няма да се предаде нито веднъж, за да стигне до крайната си цел. 

Естествено, това няма да е хубава книга ако главния герой няма романс с някой, така че спокойно - има.

"Ще се удивите колко много работа може да свърши човек, когато няма личен живот. Дванайсет часа на ден, седем дни в седмицата е предостатъчно време за учене."

Арт3мида е една от виртуалните приятелки, които Уейд открива в ОАЗИС и ако не сте се досетили - тя е неговата сродна душа. Въпреки че първоначално тя искаше да го убие...но всички знаем, че една успешна връзка обикновено започва така. Как бих я описала.... определено една много умна и упорита личност. Харесвам Парзивал и нея като двойка, и във виртуални, и в реалния свят. Две личности които взаимно се допълват и които предизвикваха доста смешни ситуации и усмивки от моя странна.

Аех, който беше скритата лимонка в цялата книга, е най-добрия виртуален приятел на Уейд. Той бе типичен най-добър приятел, такъв който ще ти се подиграва като се пребиеш, но ще стои рамо до рамо с теб в битка. Въпреки, че с Уейд не се бяха срещали наистина, приятелството което бяха изградили помежду си беше много здраво, дори в моментите когато бяха на път да го разкъсат.

Шото и Дайто, които ще срещнете по-напред в книгата бяха симпатичните японци, които освен малко разнообразие вкараха в книгата и доста интересни факти, като например, знаете ли че имената им означават къс и дълъг меч носени от самураите? Е, вече знаете.

За корицата - нямам думи. Една от малкото корици, които си пасват перфектно с книгата, която обгръщат.

Като за край, ще препоръчам книгата с две ръце, два крака, глава, таз каквото се сетите. "Играч първи, приготви се" беше най-добрата книга, която прочетох до сега и която ми донесе пълно читателско удовлетворение. Един различен утопичен роман, пълен с приключения, технологии, хумор, 80-те години на миналия век, любов, приятелство, напрежение и един от най-интересните и оригинални светове, за които някога сте чели.
Потопете се в него, защото няма друг подобен.

Хиляди благодарности на издателство Intense за предоставената възможност да прочета тази невероятна книга в замяна на честно ревю.

Страници: 470       Цена: 16,95 лв.           Издателство: Intense     Жанр: Фантастика, Антиутопия