Лейди Полунощ от Касандра Клеър

"Изминали са пет години от събитията в "Град от небесен огън", довели ловците на сенки до ръба на унищожението. Ема Карстерс вече не е малко дете, а млада жена, твърдо решена да открие убиеца на родителите си и да отмъсти за смъртта им.
Ема е ловец на сенки, една от поколенията нефилими, чийто дълг е да бранят света от демони. Заедно със своя парабатай Джулиън Блекторн тя патрулира из улиците на един таен Лос Анджелис.
Когато започват да се появяват трупове на хора и долноземци, убити по същия начин, по който преди години загиват и нейните родители, вниманието ма Ема е привлечено - това е нейният шанс да се впусне в разследване. Докато разкриват истината за настоящето, тя започва да научава и тайни от миналото: какво е крил Джулиън от нея през всички тези години, защо законът на ловците на сенки не разрешава на парабатаите да се влюбват един в друг.... В същото време Ема е на път да се влюби в единствения човек на света, в когото е категорично забранено."

" - Докато има обич и спомени, няма истинска смърт."

Не знам как да опиша тази книга, защото думите не стигат, за да изразя колко съм удивена и впечатлена от поредната невероятна книга на Касандра Клеър. Изпълнена с мистерия, хумор, битки, любов, приятелство "Лейди Полунощ" се превърна в най-добрата книга, която прочетох  до сега. Не мога да повярвам, как на пръв поглед този голям роман свърши толкова бързо, сякаш днес  си го започнал и ХОП - утре всичко е приключило. За кой ли път Касандра Клеър отново ни омагьосва чрез историите си, забавлявайки и разплаквайки ни без капчица милост към сърцата ни накрая. Как да не я обича човек?

Винаги съм мислела, че след "Реликвите на смъртните" и "Адски устройства", Клеър не би могла да измисли други толкова въздействащи, забавни и на моменти сърцераздирателни поредици. Уви, не бях права, защото това което очаквах, беше една прашинка от това, което получих прочитайки тази книга, която дава началото на поредната вълнуващата поредица за ловците на сенки. Как бих описала с една дума "Лейди Полунощ" ? Бомбастична. Перфектна. Невероятна.

Още в началото Касандра Клеър ме оплете със своя така магичен стил на писане и ме потопи в една напълно нова, по-модерна и интересна история. Със своите невероятни описания и забавни диалози не бих казала, че ще се намери човек, който да я упрекне. Да, вярно е, че описанията, които К. Клеър прави са наистина дълги, но без тях, без тези детайлни погледи върху музиката, която се чува или бръчиците около очите на смеещия се герой, цялата магия изчезва и смисъла се губи. Именно за това толкова обичам книгите ѝ, защото те винаги ме карат да си представям мястото на действието с точност до най-малката подробност, сякаш аз самата също присъствам там. Невероятно е. Не знам за кой ли път го казвам,  но е така.

Историята, в името на Ангела тази история!

Като ветеран на тема "творчеството на К.К." бих казала, че тя се отличава като най-интересна, най-мистериозна, най-съвременна и най-невероятна. Като за начало, Ловците на сенки използват мунданските (човешките) технологии, което до сега се е срещало доста рядко в книгите на Клеър. Злодеят, човекът заради когото се случват всички тези убийства се крие в тайна през цялата книга, докато накрая не се оказва точно пред очите на читателя. Разговорите между героите са по-забавни, по-съвременни, някои включващи Отмъстителите, други нови и неоткрити до сега заклинания или тайни. С една дума - всичко е адски интересно и дори ако не сте фенове на предишните книги на Касандра, то тази би ви харесала, независимо от възрастта.

" Да се опиташ да погледнеш света през очите на Тай, казал бе Джулиън веднъж, бе като да надзърнеш в калейдоскоп, да го разклатиш и отново да погледнеш през него. Виждаш съвсем същите проблясващи кристали, само че приели различна форма"

Героите бяха, присъщо за Касандра, невероятно добре изградени, силни, но все пак и земни, някои сурови, други крехки. Интересното при тази книга е, че освен че чрез нея авторката показва колко силна може да бъде семейната любов, тя представя и нов вид ловци на сенки - такива, които въпреки, че не са типично силни и жестоки, могат достойно да се бият срещу

надвисналите заплахи.

Ема се запечата в съзнанието ми като една изключително смела, ината и остроумна личност, ценящата това което има и готова на всичко, за да предпази тези, които обича. Въпреки черното си минало, тя с гордо вдигната глава продължаваше напред, подпирайки се на парабатая си - Джулиън - който беше готов да ѝ помогне по всяко време, независимо от ситуацията. В персонажа на Ема ми хареса и това, че въпреки силния си характер, тя имаше и страхове, които не отричаше и приемаше. Беше грижовна и мила, в контраст с яростта, която  проявяваше в битка.

Джулиън може би е първият герой, към който изпитвам толкова голямо възхищение. Преживявайки война и останал сирак на 12, той не се е отказал от живота, напротив поел го е в свои ръце, неговия и още 4 - на по-малките му братя и сестри. Изключително грижовен, добър, мил и все пак строг, но справедлив персонаж. Един пример за истински родител, бих казала дори. Ала същевременно под силната решителност и воля, той криеше едно момче, отчаяно търсещо някой, който да го замести и да поеме това бреме от плещите му. Харесвам образа на Джулс, както и любовта, която пламна между него и Ема. Толкова чиста и невинна ала все пак забранена. Защо Касандра Клеър, защо ни го причиняваш и ни караш да страдаме??

Марк, който е нашата скрита лимонка, ми стана симпатичен още с първата си появя. Отначало студен и объркан, заради бързата смяна да обстановката, но с течение на обстоятелства успя да се отпусне и отново да стане един Блекторн. Марк е интересен образ за изучаване и отчасти мисля, че има какво да се научи за него в следващите книги от поредицата, така че ще се спра да тук.

"[Ливи към Кристина] 
- Изглеждаш притеснена - отбеляза Ливи. - Да не би Ема да те води някъде, за да те убие?
- Още по-лошо - отвърна Ема и тръгна към Кристина. - Отиваме да пазаруваме"

Тай и Ливи бяха най-симпатичните близнаци, които съм срещала. Толкова различни на пръв поглед ала обичайки и държейки на семейството си еднакво. Тай беше деликатен персонаж, много различен от останалите, възприемайки и гледайки на нещата от друг ъгъл. Хареса ми как първоначално Клеър го представи като крехко момче, а в следващия показа, че той може да има и по-лоша и дива страна. Ливи, която беше типична лудетина беше мила и грижовна, готова да помогне винаги. Беше също и смела и умна, ината както всички Блекторн и непреклонна в решенията си, засягащи безопасността на семейството ѝ.

Друзила и Октавиан или още Дру и Тави най-малките Блекторн, но не най-маловажни бяха изключително смели и умни за годините си. Нямам търпение да видя как ще се развият нещата с тези приятели за напред.

Кристина приятелката на Ема, беше изненада за мен. Първоначално я подозирах, заради тази мистериозност, която проявяваше на моменти ала тя се оказа напразна. Кристина беше един прекрасен персонаж, със своите силни и слаби страни,  но добре изградена и за мое съжаление с не толкова присъствие, колкото исках. Дано това да се промени в следващите книги.

Нека отделим секунда и за тази невероятна БЪЛГАРСКА КОРИЦА. Не мога да я опиша с думи, честно. Американската е хубава, тази - е невероятна. Една невероятна книга с още по-невероятна корица. Благодаря адски много на Милена Ковачева, художничката ѝ, която е успяла да сътвори нещо толкова хубаво. Цветовете, детайлите като института или балончетата във водата, Ема с тюркоазената рокля, шрифта - всичко е перфектно.
Американците може само да ни завиждат.

Като за край ще кажа, че "Лейди Полунощ" е книга, която си заслужава да се прочете. Солидна на вид ала още повече на съдържание, с нея ще се смеете, ще настръхвате от уплаха, ще изучавате един нов свят изпълнен с магия и мистерия. Ще обичате, ще мразите и накрая - ще искате още. Повярвайте ми.

Неописуемо много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета тази невероятна книга в замяна на честно ревю.

15 причини да прочетете "Лейди полунощ"

   Страници: 650           Цена: 18,90 лв.             Издателство: Ибис                   Жанр: Фантастика