„Попитай ме отново” е роман за отношенията между хората, който те оставя меко казано безмълвен, емоционално разтроен и дълбоко умислен. Провокира в теб възможно най-много чувства, кара те забравиш за момент за собствените си житейски проблеми и те потапя в един свят, толкова приличащ на нашия, но и едновременно с това толкова далечен.
Мери Бет Кийн ни запознава с две семейства. Две фамилии със свои проблеми, свое тъмно минало, неясно бъдеще и още толкова настояще.
Читателят се впуска в изследване на техните членове още в началото, постепенно запознавайки се с всеки персонаж, създавайки си впечатления и мнение.
Книгата е разделена на четири части като за мен най-любими остават трета и четвърта, където част от героите вече са пораснали и понасят последствията от направените от тях (или не) избори.
Книгата е тежка, няма да Ви лъжа, засегнатите теми в нея са жестоки по един реалистичен начин, който те докосва независимо дали искаш или не. Ставаш свидетел на събития, които спокойно биха се настанали и в твоето битие в един друг живот. Засягаш се, гневиш се, съчувстваш и страдаш. Замисляш се колко кратък е животът всъщност и как го виждаме като нещо безкрайно докато не е твърде късно.
Това е книга за жестоката борба с реалността, за човешката воля, за нестихващата любов и за новото начало. За прошката, която даваме, за промяната, която търсим, за семейството, което не избираме, но имаме.
Началото ми тръгна трудно, авторката набляга повече на описанията, диалозите липсват или се появяват за кратко.
Но пък от друга страна повествованието не бе скучно, съвсем спокойно грабва интереса на читателя, постепенно запознавайки го с Франсис, после Лина, Брайън и Ан, а след това и проследявайки съвместният живот на децата им Кейти и Питър. Поне през повечето време.
Въпреки че основният елемент, който движи историята е любовта между последните, книгата далеч не е романтична. Бих казала че тя засяга друг аспект на любовта, тази която граничи с уважение и загриженост, която често забравяме че съществува. „Сторге” или любовта към семейството, любовта която един родител изпитва към детето си и обратното. Начина по който авторката развива този елемент от сюжета, съпоставяйки двете семейства и отношенията между членовете им е контрастиращ и провокиращ. Особено в първите две части, където тече завръзката на повествованието и където читателят може да види най-важните моменти от историята на двете семейства, наблягайки на едната половина от героите.
В останалите две части, читателят наблюдава развитието и последствията от първите две. Научава причините за поведението на определени герои, вижда неизбежната промяна в други, стои на нокти докато усеща накъде отиват нещата с трети.
Книгата е толкова хубава, толкова стойностна и изпълнена с … живот. Животът такъв кактъвто е понякога - жесток, разрушаващ, мрачен. Но и изпълнен с надежда и любов. Двете теми се гонят като змия захапала опашката си, въртяща се в една безкрайна спирала.
Героите са различни, контрастиращи един с друг, неспособни да се впишат в една графа. Не са нито добри, нито лоши. Те са хора, хора които грешат, учат се и понасят последствията от своите решения и тези на родителите си. Израстват. Живеят.
Книгата не успя да ми стане любима поради една единствена причина - не успяваше да задържи вниманието ми на моменти за дълго и ми се налагаше да си препрочитам дадени части наново, защото се отплесвах. Но всичко останало - бе просто невероятно.
Свикнали сме да четем книги поръсени със захар и с доза фантастика. Да търсим измислени светове, където доброто след тежка битка, побеждава злото. Ала най-силните книги, тези които остават траен отпечатък в съзнанието ни и ни учат на много са онези, в които реалността взима превес. Където виждаш как героите преживяват нещата от живота, който ти самия живееш. Където нещата не са просто добри или лоши.
Тази книга е такава. И заслужава да бъде прочетена.
Издателство за България: Orange Books
Страници: 472
Цена: 23 лв.
Добави книгата в Goodreads:
Коментари
Публикуване на коментар