Още тук искам да спомена, че всичко което предстои да прочете е мое мнение, така стоят нещата гледайки през моята призма и по никакъв начин не държа да се наложа.
Всеки има различен вкус и предпочитания.
Уважам това, надявам се и Вие също.
„Испанска любовна измама“, бе книга, която превзе тик-ток, а след това и почти всяка останала социална мрежа, заради своя интересен сюжет, хумористични и реалистични герои с така обичаното клише - фалшиво гадже. Поне това бяха основните неща, за които всеки прочел книгата говореше. Дори човек като мен, който не долюбва толкова много романтичния жанр ще прояви интерес. Затова реших да ѝ дам шанс....
Но книгата не ми хареса.
- Началото ми бе трудно.
Дълги описания на неща, които не бяха от особено значение, диалозите между героите ми се сториха някак кухи и прекалено фантастични, образът на Арън - плосък, задоволяващ всяка женска фантазия за господин Перфектен.
Действието в един момент бе статично, анотацията отзад на книгата ти обещава романс на два континента, но в първата половина от книга се тъпче на едно място, разтягат се едни и същи разговори, героите не предприемат абсолютно нищо, за да подобрят отношенията помежду си. Единият прави крачка напред, другия от инат - назад. Което в един момент е сладко и интересно, ако е придружено с адекватни причини и не се повтаря през две страници. Което бе точно случая в „Испанска любовна измама“.
След цяла вечност втората половина на книгата дойде, дочаках я и с нетърпение очаквах поне тази част да ме заинтригува.
Уви, не.
 |
| източник: АЗЧЕТА |
- Слабо изпълнение на романса между двамата героите, не можах да открия момента в който между тях прелетяха искри и решиха да бъдат заедно. Вместо това Лина се луташе между обичам го/харесвам го/мразя го обърквайки себе си и околните.
- Неуместното споменаване на дисни продукции ми вадеше очите, имах чувството че Армас е решила просто да даде някаква почва за привързване на героите един към друг чрез съвместната им любов към Цар Лъв и Дисни, но всичко което се е получило бе нещо от рода на „О, харесаш Дисни? Обичам те”
- Лина бе несигурен в себе си и способностите си, дяволски дразнещ и скучнен персонаж, към който не успях да изпитам почти никаква положителна емоция. През повечето време исках да я раздрусам за раменете и да ѝ кажа да се стегне, да избере най-накрая какво иска и да приключи тази видимо неудобна ситуация между нея и Арън.
А за самия Арън имам прекалено много епитети, които да използвам, но за да обобщя мнението си за него ще кажа че за по-фантастичен и нереален герой не съм чела дори в най-доброто фентъзи, на което съм попадала.
 |
| източник:njkinnysblog.com |
- Действието до края си останата все така статично, а самата историята бе предвидима.
- През цялото време докато четях имах чувството че чета зле написан преразказ на „Игра на омразата“, с която има изключително сходен сюжет и герои - елемента на врагове/любовници, съреднование на работното място, сватба и бивши гаджета, неосебено удовлетворяващо минало в лицето на мъжкия персонаж.
Макар моето отрицателно мнение за книгата, „Испанска любовна измама“ не е само клиширани поведенчески модели и скучен сюжет. Бегло засегнати, но все пак налице, в книгата са поместени темите за семейството, промените които настъпват с порастването на децата, недоизказаните истини между двама души, очакванията на другите в битка спрямо нашите собствени.
Ако си в настроение за нещо наивно, супер леко, драматично, с доза фантазия, спокойно тези 500 страници биха ти се сторили увлекателни и интересни. Уви, според мен книгата можеше да бъде не повече от 250, като да започва от момента в който Лина заминава за Испания с Арън.
Препоръчвам ли я? Честно казано не.
Коментари
Публикуване на коментар